На 7 декември 1988 г. в северните райони на Република Армения се случва силно земетресение, което по-късно става известно като земетресението "Спитак". Вълната, предизвикана от земетресението, обиколя Земята два пъти и е регистрирана от сеизмични станции по целия свят.
За 30 секунди поредица от вторични трусове практически унищожава град Спитак и нанася големи разрушения на градовете Гюмри (Ленинакан), Ванадзор (Кировакан) и Степанаван. Все още е невъзможно да се осъзнае това! Само половин минута многоетажни жилищни сгради са се превърнали в продълговати хълмове от руини, които погребват хиляди хора под тях.
Според един от очевидците: "Минаха 4-5 часа след земетресението и хората с голи ръце се опитаха да разровят развалините, за да спасят децата си, роднините си под руините на разрушените сгради. Ние също се опитахме да помогнем с нещо, но след няколко часа разбрахме, че това е абсолютно безполезно: няма оборудване, няма спасители — няма никой и нищо. Страната беше абсолютно неподготвена за бедствие от такъв мащаб".
Изминаха 36 години... Какво се е променило оттогава? Какви уроци научихме за изминалото време?
От края на миналия век честотата и силата на климатичните бедствия на планетата рязко се увеличават. Динамиката на тяхното развитие предполага, че този процес не само няма да спре, но, нещо повече, ще се развива още по-бързо.
За какво да се подготвим? Как да използваме уроците от миналото, за да не се повтори трагедията?